Яма Сатия – истинност

Яма Сатия – истинност

Сатя е втората яма в Ащанога йога.

Сатя означава правдив, честен или добродетелен.
Животът на крал Хариш-Чандра е много добър пример за човек, отдаден на сатя.
Един ден мъдрецът Васищха срещнал своя съперник, мъдрец Вашвамира. „Моят ученик, крал Хариш-Чандра, е най-правдивият човек на земята“, твърди Васишта.
„Ще докажа, че не е“, отвърна Вишвамитра. След това Вишвамитра незабавно отишъл в двореца на крал Хариш-Чандра. Под прикритието на беден брамин той се приближил до краля. „О, най-велик кралю, — помолил той, „дай ми два пъти благодат“.
„Ще имаш каквото поискаш“, каза добросърдечният Хариш-Чандра.
„Първо искам твоето царство и цялото ти богатство“, настоял хитрият брамин.
Хариш-Чандра бил човек, който държал на думата си. Той охотно се раздели с всичко, което имал и се отпратил към гората, облечен в платно. След него го последвали съпругата и детето му.
Брахманът все още не бил доволен и ги последвал в гората. “Хариш-Чандра, сега ми изпълни второто ми желание.”
“Молете се, какво повече мога да ви дам?” — попита благородният крал.
„Един и половина бушела златни монети“, настоя алчният брамин.
„Дайте ми един месец време и ще ви дам и това“, обеща Хариш-Чандра.
След това кралското семейство продължило към Каши. Пристигайки там, Хариш-Чандра потърсил работа, но не намерил. Те били принудени да просят за препитание.
Минал месец. Браманът отново се появил пред Хариш-Чандра: „Изпълнете втората ми благодат, о царю, или приемете, че сте лъжец“, казал той радостно.
Виждайки тежкото положение на съпругата си, кралицата настоявала: „Продай ме като робиня, господарю, и изпълни обещанието си.” С голяма неохота Хариш-Чандра се съгласил.
Той продал и жена си и сина си, но все още не успя да събере необходимите златни монети. След това той се продал и най-накрая успял да изпълни обещанието си към брамина.
Кралицата и принцът трябвало да се трудят дълги часове за търговец. Все пак търговецът остана неудовлетворен. Междувременно господарят на Хариш-Чандра го назначил като
помощник в крематориума.
Тогава един съдбовен ден синът на Хариш-Чандра бил ухапан от змия и умрял. Майката с разбито сърце отнесла мъртвото дете в крематориума. Хариш-Чандра бил съкрушен, когато
видя жена му да носи мъртвото тяло на детето им. Все пак трябвало да изпълни дълга си!
„Съжалявам, скъпа моя“, каза той със сълзи, „не мога да кремирам сина ни, освен ако не платиш таксите за кремация, изисквани от господаря ми.
„Господарю, аз съм безпарична робиня“, извикала съпругата му.
В отчаяние двойката решила да се самоубие. Хариш-Чандра направил клада от полуизгорели трупове. Те поставили мъртвото си дете върху него. След това се настанили до детето си, и запалиха кладата.
В този момент Брахма, Индра и няколко други богове слезли от небето и потушили огънят. “Хариш- Чандра“, възкликнаха боговете, „Ти наив доказа без съмнение, че си най-честният
човек на земята, твоите изпитания приключиха“. Боговете върнали принца към живот и благословили кралската двойка. Вишвамитра върнал царството на добродетелния и правдив крал Хариш-Чандра.Животът на крал Хариш-Чандра е много добър пример за човек, отдаден на сатя.
Един ден мъдрецът Васищха срещнал своя съперник, мъдрец Вашвамира. „Моят ученик, крал Хариш-Чандра, е най-правдивият човек на земята“, твърди Васишта.
„Ще докажа, че не е“, отвърна Вишвамитра. След това Вишвамитра незабавно отишъл в двореца на крал Хариш-Чандра. Под прикритието на беден брамин той се приближил до краля. „О, най-велик кралю, — помолил той, „дай ми два пъти благодат“.
„Ще имаш каквото поискаш“, каза добросърдечният Хариш-Чандра.
„Първо искам твоето царство и цялото ти богатство“, настоял хитрият брамин.
Хариш-Чандра бил човек, който държал на думата си. Той охотно се раздели с всичко, което имал и се отпратил към гората, облечен в платно. След него го последвали съпругата и детето му.
Брахманът все още не бил доволен и ги последвал в гората. “Хариш-Чандра, сега ми изпълни второто ми желание.”
“Молете се, какво повече мога да ви дам?” — попита благородният крал.
„Един и половина бушела златни монети“, настоя алчният брамин.
„Дайте ми един месец време и ще ви дам и това“, обеща Хариш-Чандра.
След това кралското семейство продължило към Каши. Пристигайки там, Хариш-Чандра потърсил работа, но не намерил. Те били принудени да просят за препитание.
Минал месец. Браманът отново се появил пред Хариш-Чандра: „Изпълнете втората ми благодат, о царю, или приемете, че сте лъжец“, казал той радостно.
Виждайки тежкото положение на съпругата си, кралицата настоявала: „Продай ме като робиня, господарю, и изпълни обещанието си.” С голяма неохота Хариш-Чандра се съгласил.
Той продал и жена си и сина си, но все още не успя да събере необходимите златни монети. След това той се продал и най-накрая успял да изпълни обещанието си към брамина.
Кралицата и принцът трябвало да се трудят дълги часове за търговец. Все пак търговецът остана неудовлетворен. Междувременно господарят на Хариш-Чандра го назначил като
помощник в крематориума.
Тогава един съдбовен ден синът на Хариш-Чандра бил ухапан от змия и умрял. Майката с разбито сърце отнесла мъртвото дете в крематориума. Хариш-Чандра бил съкрушен, когато
видя жена му да носи мъртвото тяло на детето им. Все пак трябвало да изпълни дълга си!
„Съжалявам, скъпа моя“, каза той със сълзи, „не мога да кремирам сина ни, освен ако не платиш таксите за кремация, изисквани от господаря ми.
„Господарю, аз съм безпарична робиня“, извикала съпругата му.
В отчаяние двойката решила да се самоубие. Хариш-Чандра направил клада от полуизгорели трупове. Те поставили мъртвото си дете върху него. След това се настанили до детето си, и запалиха кладата.
В този момент Брахма, Индра и няколко други богове слезли от небето и потушили огънят. “Хариш- Чандра“, възкликнаха боговете, „Ти наив доказа без съмнение, че си най-честният
човек на земята, твоите изпитания приключиха“. Боговете върнали принца към живот и благословили кралската двойка. Вишвамитра върнал царството на добродетелния и правдив крал Хариш-Чандра.

Яма Сатия е истинност.

Тя трябва да бъде доброжелателна, защото ако нашата истина вреди на някого, това показва, че не спазваме принципа на Ахимса. Всяка неискреност пречи на
намирането на хармония.
Ако умът е зает с истинност в мислите, езикът произнася думите на истината и целият живот се основава на истината, тогава човек става достоен за единство с Безкрайното.
Сатя предполага съвършена истинност в мислите, думите и делата. Неискреността, под каквато и да е форма, унищожава хармонията на садхака (практикуващият) в основния закон за истинността.

Подписвайте се на моя канал

Прочети още за философия на йога
Още философия за на йога в моя Ютуб канал