Яма Астея – некражба
Астея е третата яма. Астея означава некражба.
Мъдрецът Патанджали учи, че да крадеш е грешно. Дори да завиждаш, на това което друг притежава, е неправилно. Епосът Рамаяна дава добър пример за човек, който отдадено
практикува принципа на астея. Името му било принц Бхарата.
Притча за Бхарата от Епоса Рамаяна
Бащата на Бхарата, крал Дасарата, бил владетел на Айодхя. Дашарадха имал три жени. Найголямата съпруга Каусая е майка на престолонаследника принц Рама. Най-младата съпруга
Симитра имала двама сина, Лакшмана и Шатругана. Средната съпруга, Кайкеи, била майка на принц Бхарата.
Веднъж, докато принц Бхарата бил далеч в къщата на дядо си, майка му- Кралица Кайкеи научила, че принц Рама скоро ще бъде коронясан и ще стане крал. Това я разстроило, отишла при съпруга си крал Дасарата и казал: „Дай ми двете благости, които ми обеща преди години.“
„Разбира се, любима моя“, отговори кралят. „Първо“, казал амбициозният Кайкейи, „нека синът ми Бхарата бъде коронясан за крал. И прогонете Рама в гората за четиринадесет години.
Крал Дасарата бил с разбито сърце от жестоките искания на Кайкеи. Той обаче бил обвързан с обещанието си и дал на Кайкеи нейните дарби.
Покорният принц Рама заминал за гората, придружен от съпругата си Сита и брат си Лакшмана. Били изпратени спешни призовки до принц Бхарата да се върне. Междувременно
възрастният крал Дасарата умрял от скръб.
Когато Бхарата влязал в Айодхя, той забелязал тъжните лица на хората. „Нещо сериозно не е наред“, помисли си той и се втурнал към стаята на майка си. Кайкеи се зарадвал да види сина си. „О Бхарата“, провъзгласила тя, ще бъдеш коронясан за крал на Айодхя! Баща ти вече го няма, а аз прогоних Рама в гората от четиринадесет години.
Добрият Бхарата бил ужасен от думите на майка си. „Майко“, извикал той, „ти си заслепена от алчност! Нямам никаква полза от властта, нито искам да ограбя брат си Рама и царството му!”
Бхарата веднага тръгнал към гората. „Трябва да върна любимия си брат Рама, за да управлява царството му“, реши той.
В гората Читракута Бхарата се срещнал с Рама, Сита и Лакшмана. Паднал в краката на Рама, чистосърдечният Бхарата изхлипал: „Прости ми, скъпи братко. аз съм невинен. Моля, върнете се, за да управлявате земята и хората си. Нашият баща, кралят, вече го няма.”
Рама знаел, че Бхарата е безупречен, но той не можел да бъде убеден да излезе от изгнание.
Накрая се намесил мъдрият мъдрец Вашишта. Той постановил Бхарата да служи като крал по време на отсъствието на Рама.
С натежало сърце Бхарата се съгласил. Преди да замине, Бхарата помолил Рама да му даде сандалите си. При завръщането си в Айодхи, Бхарата смирено поставил сандалите на Рама на трона. След това се преместил в скит в покрайнините на Айодхя. Водейки простия живот на аскет, той управлявал царството оттам.
Когато Рама се върнал от изгнание след четиринадесет години, чистосърдечният Бхарата с радост предал царството на Бог Рама.
Яма астея – свобода от алчността
Яма астея – некражба, свободата от алчността освобождава човек от големите изкушения. Алчността раздвижва потока на спокойствието, прави хората ниски, подли и ги осакатява.
„Неприсвояването на чужда собственост чрез ум, реч или действие се нарича астея“, пише Шри Тирумалай Кришнамачаря в своята книга. Неприсвояване на това, което не ни
принадлежи. Този принцип важи и за материалното и емоционалното ниво (неприсвояване на чужди заслуги, слава). Всичко, което е необходимо, идва при човек, който наблюдава принцип Астея.