Самадхи е осмият етап на Ащанга йога
Самадхи е осмият и последен етап на Ащанга йога. В самадхи умът е концентриран за дълго време. Тогава йогинът се съединява с абсолюта, става мъдър и свят.
“Самадхи е преживяването, когато чувството за „аз“ изчезва. Липсата му не може да се обясни с думи. Но с насоки как да живееш, човек може да насочи практикуващия по правилния път. Етиката (яма и нияма) не може да се разбере в практиката и упражненията. Неговите основи могат да се обяснят като следване на определени принципи. Начинаещите дават всичко от себе си, но към тях трябва да се отнасяме с пълно съзнание при всякакви обстоятелства. Яма и нияма трябва да бъдат вдъхновени от пример и закалени на практика. Асана, пранаяма и пратяхара, откъсване от сетивата, се основават на техники, които учителят може да обясни и коригира. Но дхарана, дхяна и самадхи са състояния, които се разбират само чрез опит, те не могат да бъдат обяснени и преподавани. В крайна сметка или ги постигате, или не. Ако някой ви каже, че преподава медитация, тогава аз като учител по йога ще си позволя да не вярвам в това. Релаксацията, напротив, може и трябва да се научи. Ако води до мир и благополучие, тогава това е подготвителна стъпка за медитация, но те не са едно и също нещо.” – Шри Б.К.С. Айенгар
Притча за Самадхи
Мъдрецът Капила бил майстор на йога и показал на няколко запалени ученика пътя към Бог.
Когато бащата на Капила умрял, неговата майка, Девахути, потърсила напътствието на сина си по пътя на йога. Капила знаел, че майка му е набожна и благочестива дама, готова да получи най-висшето знание. Затова той я научил на аспекти на йога за напреднали.
След това Девахути се оттеглил в гората, облечен в дрехи от кора. Там тя се молела и постила. Един ден, докато седяла в дълбока медитация на брега на река Сарасвати, Девахути постигнала целта на йога, самадхи! Тогава тя станала едно с Бог.
Самадхи е завършването на търсенето на садхака (практикуващ). На върха на състоянието на медитация садхака стига до състоянието на самадхи, в което тялото и сетивата си почиват като в сън, способностите на ума и разума се запазват като в будност и въпреки това са отвъд съзнанието.