Притчата за способността да чакаш

Притчата за способността да чакаш

Притчата за способността да чакаш. Саньяси пътувал из селата с двама от учениците си, разпространявайки духовно знание. Учителят вече не бил млад и затова не можел да ходи бързо. Вървяли бавно, наслаждавайки се на красотата на заобикалящата гора. Веднъж те се натъкнали на малък поток с толкова бистра и прозрачна вода, че на дъното му се виждало всяка песъчинка. След като се любували на потока, те продължили по пътя си.

Няколко часа по-късно учителят изведнъж каза, че не можел да продължи, защото е много жаден. Той помолил своя старши ученик да донесе вода от онзи красив поток, който били подминали. Ученикът се върнал без никакви възражения, но започнал да изпитва силна тревога и досада от Гуруто. Той си помислил: “Защо учителят не каза по-рано, че е жаден? В такава гъста гора не е безопасно да се ходи сам и дори да стигна до водата, няма много време, ще започне да се стъмва.“ Учителят разбирал това и все пак му нареди да се върне да донесе вода. „Ако беше помислил за това навреме, можеше да си налее вода от потока и да не се налага да се връщам!“ Най-накрая, стигайки до потока, ученикът се разстроил още повече! Видял, че водата е мътна и мръсна, защото зад тях потокът се пресича от волски каруци, които размътвали водата.

Той се опитал да пречисти водата за учителя с ръцете си, но напразно. Трябвал да се върне при него, след като пътуването се оказало напразно. Учителят продължавал да бъде ужасно жаден и наистина се нуждаел от вода, затова помолил ученика да се върне отново, да седне до потока и да изчака водата отново да се избистри.

Ученикът, напълно объркан и разстроен, се върна обратно. Той седнал на брега и започна да съзерцава кротко и спокойно потока. Гледал как калта постепенно се утаявала и водата придобивала бистър вид. Скоро тя стана напълно чиста и притесненията му, измъчващи го отвътре, също отшумели. Той взел малко прясна вода за скъпия си учител и се върна много доволен.

Изведнъж, той осъзна какъв ценен урок е имал щастието да научи чрез безпричинната милост на своя духовен учител! Когато умът е неспокоен и потопен в безпокойство или уплаха, ние не сме в състояние да вземем правилните решения, защото не можем да видим нещата такива, каквито са. И вместо да потъне в това безпокойство, човек трябва просто да наблюдава. Да позволи на ума да се успокой и да придобие яснота, точно както водата в поток станала бистра и прозрачна, когато е оставена сама.

Може би ТОВА също ще ти бъде интересно