Нияма Тапас – усилие, стремеж
Тапас е третата нияма. Тапас означава покаяние, строгост или изгарящо усилие.
Притча за нияма Тапас – усилие
Момчето Дхрува е запомнено с тежкото покаяние, което практикува.
Бащата на Дхрува, могъщият крал Утанапада, имал две жени. По-голямата съпруга Сунити била мила и скромна. Синът й бил Дхрува. А пък по-младата съпруга Суричи била надменна и амбициозна, тя била майката на Утама.
Сунти бил любимецът на краля. Тя искала да гарантира, че синът й ще бъде наследник на краля. Затова тя използвала всяка възможност да злепостави по-голямата кралица и нейния невинен син Дхрува. Кралят повярвал на приказките на Суричи и така отдал цялата си привързаност към по-младата кралица и нейния син.
Един ден малкият Дхрува като намерил баща си сам, отишъл и седна в скута му. В този момент пристигнала Суричи: „Как смееш да седиш в скута на краля?“ — изкрещяла тя и издърпала Дхрува от скута на баща му.
Дхрува бил наранен и отишъл да плаче на майка си. „Майко“, закле се той, „ще се покая и ще постигна положение, по-високо от това на краля.“
Сунити се опитала да разубеди сина си, но момчето държало твърдо на думата си. В крайна сметка Дхрува получил благословията на майка си и заминал в гората. Въпреки че бил само момче, Дхрува се скитал сам в гората в търсене на учител. Винаги, когато Дхрува срещал мъдри и свети мъже, той ги питал: „Моля ви, можете ли да ми покажете пътя към небето?“
Някои мъдреци се възхищавали на смелостта му, други му се присмивали, а трети го молели да се върне у дома. Никой обаче не можел да му покаже пътя, който търсел.
Непоколебимият Дхрува продължил търсенето си. Той живеел и оцелявал на диви плодове, горски боровинки и вода. Нито жегата, нито студът, нито дивите зверове, нито гладът можели да го откажат от усилията му. Тогава един ден Дхрува срещнал мъдреца Нарада. Нарада научил Дхрува на молитва. „Ако желаете да стигнете до небето“, каза Нарада, „повтаряйте тази молитва и медитирайте върху Господ“.
Дхрува бил радостен и благодарен от напътствията му. Той кръстосал крака под едно дърво и съсредоточил мислите и чувствата си върху Бог Вишну. Дни наред той посредничил, молейки се в пост.
Силно впечатлен от усилия и упоритостта на детето, Господ Вишну се появил пред него.
„О, Господи“, помоли се момчето, „моля те, премахни цялата скръб на майка ми и ми дай място на небето“.
„Дхрува“, каза Вишну. — Покаянието ви е по-тежко от това на великите мъдреци. Ще изпълня желанието ви. Сега се връщайте у дома при майка си.
Младият Дхрува се завърнал у дома с много последователи. Родителите му много се зарадвали да го видят. Сунчи се извинил, че е постъпила лошо с него.
Когато Дхрува навършил пълнолетие, крал Утанапада го коронясал за крал. Дхрува мъдро управлявал Джонг-дойн в продължение на много години.
Когато остарял, Вишну го издигнал до небесата и го направил ярка звезда, наречена Дхрува, полярната звезда.
Нияма Тапас – самодисциплина, усилие
Тапас – самодисциплина, самоограничение, строгост, аскетизъм. Тапасът е от три вида: физически (брахмачаря, ахимса, пост), устен (истина, обет за мълчание, чистота на речта) и умствен (баланс на ума във всички ситуации, удовлетворение). Тапас се формира от благодарност, дисциплина, безкористно служене.
С помощта на тапас, йогинът развива силата на тялото, ума, характера, придобива смелост и мъдрост, почтеност, директност и простота.