Притчата за трансценденталното преживяване

Веднъж един човек отишъл при Буда и, докосвайки краката му, попитал: “Има ли Бог?” Буда го погледнал озадачено и казал: „Когато бях млад, много обичах конете и различавах четири вида. Първият вид са най-глупавите и упорити, колкото и да ги биеш, те пак няма да се подчинят. Много хора са такива. Вторият тип коне се подчиняват, но само след удара. Има много такива хора. Има и трети вид. Това са като конете, които не трябва да бъдат бити. Просто като им покажете камшика и това е достатъчно. Има и четвърти вид коне, който се среща много рядко. Достатъчна им е сянка от камшик.”

Докато казвал всичко това, Буда погледнал лицето на човека. После затворил очи и замълчал. Мъжът също затвори очи и седял мълчаливо с Буда. Присъствието на Ананда било там и нещо в него започнало да протестира. Той си помислил: „Това е прекалено! Човекът пита за Бога, а Учителят говори за конете.” Мислейки по този начин, Ананда не можела да не види каква тишина цари, каква велика тишина! Било почти осезаемо. Ананда наблюдавала лицата на Буда и човека, който претърпявал трансформация точно пред очите му.

Буда отворил очи, а човекът седял в това състояние още един час. Лицето му било спокойно и светло. Отваряйки очи, мъжът докоснал краката на Буда с дълбока благодарност, благодарил му и си тръгнал. Когато си тръгнал, Ананда възкликнала: „Това е неразбираемо за мен! Той пита за Бог, а ти говориш за коне. Видях го да потъва в дълбока тишина. Сякаш е живял с теб дълги години. Дори аз никога не съм познавала такава тишина. Какво единство! Каква комуникация! Какво се случи? Защо ти благодари толкова много?”

Буда отговорил: „Не говорех за коне. Говорих за Божественото, но вие не можете да говорите директно за него. Когато видях на какъв кон дойде, разбрах, че само истински ценител може да избере такъв кон. Затова започнах да говоря за коне. Това беше езикът, на който той можеше да разбере и той го и разбираше. Рядко се среща такъв човек. Сянката на камшика му беше достатъчна. И когато затворих очи, той разбра, че е невъзможно да се говори за Висшето. За него може само да се мълчи; и в тази тишина се познава. Това е трансцендентално преживяване и е отвъд ума.”

Прочети още

Последвай Анна Данилова в Youtube