Притчата за простата мъдрост

В дълбоката древност е имало много велики манастири, един монах е бил приятел с един необразован, находчив селянин. Един ден селянинът казал на един монах:

– Аз също почитам Бог, който е създал този свят! Всяка вечер наливам козе мляко в купа и го поставям под едно дърво. През нощта Бог идва и пие млякото ми. Той наистина го харесва! Никога не е оставало нищо в купата.

Като чул тези думи, монахът не можал да не се разсмее. Той любезно и разбираемо обяснил на своя приятел, че Бог не се нуждае от козе мляко. Селянинът обаче упорито държал на своето. Тогава монахът предложил на следващата нощ тайно да надникнат какво се случва, след като купата с мляко бъде оставена под палмата.

Речено, сторено. През нощта монахът и селянинът се скрили наблизо под лунната светлина.

Не след дълго видели как една лисичка се промъкнала и изпи цялото мляко от купата. Селянинът бил поразен като гръм от това откритие.

– Да, – призна той разкаяно, – сега виждам – не беше Бог!

Монахът се опитал да утеши селянина и започнал да обяснява, че Бог е дух, че той е напълно различен по отношение на нашия свят, че хората го познавали по специален начин… Но селянинът просто стоял с наведена глава, разплакал се и отишъл в бърлогата си. Монахът също се прибрал в своята. Но приближавайки се до нея, той с удивление видя ангел на вратата, препречващ пътя му. Монахът паднал на колене от страх и ангелът казал:

– Този прост човек, няма нито възпитание, нито мъдрост, нито книжнина, за да почита Бога по друг начин. И вие с вашата мъдрост и книжовност му отнехте тази възможност. Ще кажете, че без съмнение сте преценили правилно? Но едно не знаете, о, мъдреци: Господ, гледайки искреното сърце на този селянин, всяка вечер изпращаше лисичка до дървото, за да го утеши и да приеме неговата жертва.

Включвай се в наши онлайн йога практики