Млад мъж се приближил до един учител в един манастир, седнал и започнал да го наблюдава внимателно. Когато отвори очи, мъжът попитал:
– Кажете ми, учителю, когато седите в състояние на медитация, виждате ли или не виждате?
Учителят го ударил три пъти с бамбукова пръчка и попитал:
– Когато те ударих, болеше ли те или не?
Младият мъж отвърнал:
– Беше болезнено и в същото време – не.
Тогава учителят казал:
– Виждам и в същото време не. Моята визия е, че виждам грешките си. Моята невидимост е, че не виждам злото в другите хора. Това наричам виждане и невиждане. И какво означава, че те боли и не те боли?
Човекът отговори:
– Ако не ме боли, значи съм същият като неодушевените дървета и камъни. Ако ме болеше, щях да съм същият като всички хора и в мен се надигна възмущение.
Учителят каза:
„Това видение и невиждане, за които говоря, е двойственост: боли и не боли – това е раждане и унищожение. Още не си видял собствената си природа, как смееш да дойдеш и да ме питаш?
Младежът се поклони и не каза нито дума.
Тогава учителят каза:
– Духът ви е заблуден и не виждате, затова молите да ви покажат пътя. Трябва да се събудите в собствения си дух, да видите себе си и да действате според природата си. Но вие ме питате: виждам ли. Дори да виждам себе си, няма нищо общо с твоите заблуди. Ако виждате себе си, това не може да има нищо общо с моите заблуди. Защо не постъпиш според себе си, а питаш мен?