Път на Айенгар йога

Път на Айенгар йога наистина удивителен и искам да го споделя с вас.

Защо Айенгар йога все още не популярна в България

Йогата на Айенгар, една от най-уважаваните в света, дълго време
подминаваше България. Едва през последнитедве години започнаха да се наблюдават някакви промени. Една от причините методът да е тъй непопулярен е продължителното обучение. За да получиш първия от 12 възможни сертификата трябва да преминеш през специален преподавателски курс с продължителност от 2 до 4 години и да имаш пет години практика, потвърдена от сертифициран преподавател. Още две допълнителни години се изискват, за да бъдеш допуснат до семинар в цитаделата Айенгар йога в института в Пуна. Да вървиш по път на Айенгар йога като учител наистина изисква много сили и търпение.

Моят йога път

Моят път в йога започна още в гимназията. Когато в книжарницата
намерих книжка с картинки и описания на асаните, радостта ми беше огромна. Вечер, когато всички заспиваха, аз четях книжката с фенерче и в тъмната стая опитвах да правя асаните. Това, разбира се, не беше йога в класическия смисъл, а едно имитаторство, но моят интерес не угасна и, когато бях студент във втори курс, реших да тръгна на йога.
Случайно или не – беше клас по йога на Айенгар. Този избор не беше
съзнателен, просто така се случи. Тогава нищо не знаех за гуруджи
Айенгар, нито за другите видове йога. Преди 10 години нямаше голям
избор.

Още от самото начало на занятията всичко беше не така, както си го
предстставях. Не пеехме мантри, не медитирахме, не говорехме за чакри и за движение на енергията и се оказа, че при изпълнението на асаните е много по-важно да запазиш гърба и краката прави, отколкото да стигнеш пода с ръце.

По това време учех в авиокосмическия университет и се налагаше да
засядам за дълго над изчисления и на компютъра. Като резултат на 18 – 19 години вече ме болеше гърба, шията, главата и изобщо ми беше някак неудобно да живея в тялото си. Още на първите йога занятия разбрах, че стоя, седя и ходя неправилно. При изпълнението на асаните моят учител настояваше да изправям коленете, лактите и ме караше да правя много странни движения, например да въртя раменете навън. За мое най-голямо учудване не след дълго тялото ми започна да се променя. Главата ме болеше по-малко, болката в гърба утихна, съзнанието стана спокойно.
Започнах да се интересувам с каква всъщност йога се занимавам и кой е този Айенгар. Открих, че това е една уникална личност, човек преживял и преодолял големи изпитания по пътя…

Пътя на гуруджи Шри Б.К.С. Айенгар

Детството и юношеството си Айенгар прекарал в бедност и преболедувал много тежки болести – тиф, малария, испански грип, туберколоза.
Физически бил съвсем изтощен и прогнозите на лекарите били
песимистични. Всички били единодушни,че животът му ще бъде кратък.

Обаче, Айенгар „изтеглил печелившия билет“ когато станал на 15 години и така се започнал път на Айенгар йога. За кратко време в дома му гостувал съпругът на по-голямата му сестра – знаменитият йогин Шри Тирумалай Кришнамачаря, който преподавал при самия Махараджи. Той бил изтъкнат учен, познавач на Ведите, а славата му се носела далече извън пределите на Индия.

Сундарам (така наричали Айиргар близките му) се преместил да живее при Кришнамачаря в Майсор, за да помага на сестра си в домакинството. Гуруджи решил да покаже на момчето няколко асани, които биха могли да бъдат полезни за здравето му. Когато обаче видял колко зле тялото се подчинява на болнавия Айенгар, решил, че йогата не е за него. Детето продължавало да живее в техния дом, но Кришнамачаря загубил интерес към него.

След известно време се случило необичайно произшествие: безследно изчезнал най-добрият ученик на Гуруджи. И, сякаш напук, това станало точно преди международната конференция по йога, на която той трябвало да покаже няколко десетки асани. На Кришнамачаря не му оставало нищо друго, освен да накара Сундарама да усвои за три дни най-сложните движения. Момчето се справило отлично, но ставите и сухожилията му пострадали и в продължение на следващите няколко години той изпитвал силни болки. Впечатленият гуруджи го взел в йога шала, където Айенгар се занимавал с йога всеки ден. Постепенно болките изчезнали и след известно време Сундарам нямал вече никакви проблеми със здравето.

Когато момчето станало на 19 години, гуру му дал своята благословия и го изпратил в Пуна, за да започне да преподава там. 

Айенгар и Ащанга Виняса

Като млад Айенгар практикува силова и динамична йога, която му помага да укрепи слабото си тяло. Неговият учител Т. Кришнамачар преподава този стил на хора от воинското съсловие, а по-късно друг негов ученик става продължител на метода, който впоследствие е наречен Ащанга Виняса.

Постепенно Айенгар разбира, че такава практика е подходяща за млади и здрави хора, а възрастните хора и хората със здравословни проблеми се чувстват от нея по-зле. Така Айенгар започва да обръща голямо внимание на вътрешната работа в позата, на точното и построяване и на нейното разбиране. Статичната практика и построяването на позата позволявала едно по-точно и дълбоко въздействие върху мускулите, ставите, сухожилията и органите. Наблюдавайки своето тяло по време на изпълнението на асаните Айенгар се научава да определя проблема, да го осъзнава и да го отстранява със средствата на йога.

Йогата на Айенгар е призната в целия свят като най-физиологичната и е знаменита със своя терапевтичен подход. Именно Айенгар разработва практиката и класифицира позите във връзка с определени здравословни проблеми. Преподавателите в това направление се обучават тематично за работа с бременни, с хора с проблеми на гръбнака, ставите и т.н.

Особености на метода на Айенгар

В метода на Айенгар при нужда активно се използват спомагателни материали, които позволяват едно дълбоко въздействие върху мускулите и органите и осъзнаване на „спящите” части на тялото. На едни допълнителните материали помагат за правилното изпълнение на асаните, за които тялото още не е готово, а на други  – помагат да усетят подълбок ефект и да се учат на движенията които все още не доступни за тялото.

Работата над детайла и индивидуалният подход правят практиката достъпна за всеки. Редовната практика памага да бъдат достигнати различни цели – от подобряване на физическото състояние и външност до хармонично развитие на личността като цяло.

Автор: Анна Данилова
Текст бил публикуван в списание Om yoga lifestyle от 2018г