ШРИ Б.К.С. АЙЕНГАР: Историята на пропсове: Кутия за „випарита карани”

Кутия за „випарита карани”

Предлагаме Ви още един превод от календара за 2014 годана издаден от RIMYI за историята за създаването на пропсовете, в която Гуруджи Шри Б.К.С. Айенгар разказва как му е дошла идеята да използва допълнителни материали по време на практика, за да помогнат на практикуващите да подобрят ефекта на позите върху тялото.

Една асана може да изглежда перфектно – всеки критерий може да е изпълнен и всяка подробност – взета предвид, но все пак трябва да се обърне специално внимание на вътрешната комуникация, кръвообращението и осъзнатостта. В повечето случаи когато така наречената „правилна поза” е постигната, учениците имат склонност да се възгордяват и да пренебрегват същината на асаната, мислейки си, че могат лесно да я „изпълнят”.

Самодоволството и невежеството са тихите убийци на садхана. Човек трябва да е изключително осъзнат що се отнася до тях.

„Сету бандха сарвангасана” е много благотворна асана. Умеех да стоя в нея по 10-15 минути. Другите обаче не можеха да изпълнят самостоятелно тази поза дори и за 2-3 минути. При изпълнение на пейка липсваше нужният интензитет. И така, започнах да мисля как позата да се изпълнява с подпора, като се запази ефектът и присъщата ѝ полза. По моето тяло се ориентирах, че, когато областта около бъбреците е подкрепена с ръце и извита, позата е ефективна. Ето защо проектирах кутия за „випарита карани”, най-вече за изпълнението на „сету бандха сарвангасана”, при което областта около бъбреците се извива като дъга върху кутията.

Новите мисли или идеи могат да са неясни в началото. Човек трябва да бъде търпелив и наблюдателен, за да ги развие. Аз непрекъснато усъвършенствах подпорите, като понякога захвърлях някоя и започвах отначало.

Възприятието, усещането, наблюдението и мъдростта трябва да бъдат отразени във всичко, което човек създава.

---