Текстът е взет от календара за 2014 година на Института по йога в Пуна, където гуруджи Шри Б.К.С. Айенгар се споделя на история на създание на помощните средства за йога: колани, болстери, тухли, кутии за випарита карани и не само.
“Йога ни учи как да излекуваме онова,
което е непоносимо и как да понасяме онова,
което е неизлечимо”Б.К.С. Айенгар
Историята на коня
“Първоначално като преподавател по йога карах учениците си да правят стоящи пози, като например „триконасана” до стената. Тогава забелязах, че лумбалната област оставаше надалеч от стената. Това създаваше очевидна дисхармония между краката и торса. Стената не осигуряваше адекватната опора. И така, започнах да размишлявам върху това несъответствие.

Опората на гърба
По онова време трябваше да посещавам редица офиси по различни причини. В тях мениджърите нямаха отделни стаи, а тяхното пространство бе отделено с метална или дървена пръчка. Един ден ми хрумна, че тази пръчка бе подходяща за „майорасана” и аз направих позата с ръце върху пръчката. След това пробвах „триконасана” с гръб към нея. Тя даде опора на гърба ми, което създаде движение в гръбнака, а освен това пръчката ми позволи и умело да използвам ръцете си. Бе възможно да променя нейната височина и широчина според изискванията, за да осигуря точната опора. Единственият недостатък беше, че краката се изплъзваха. Затова реших да създам и странична опора.
Стената, пръчката и страничната опора бяха трите компонента, които скалъпих. Комбинирайте ги и ще видите „коня”. Нарекох ги „коня”, защото човек може да седи на него така, както седи на кон.”
Текстът е взет от календара за 2014 година на Института по йога в Пуна
Благодарим за превод: Vyara Yuliyanova Popova
Фото: Coni Horler Photography